Никулден е един от най-почитаните празници в народния календар. В историята на християнската църква той също заема подобаващо място. Св. Николай Чудотворец е роден през 280 г. в малоазийската провинция Ликия. След праведен монашески живот става архиепископ на гр. Мир в Мала Азия (затова е известен и като Мирликийски), където умира през 342 г. През 1087 г. мощите му са преместени в италианския град Бари. За вероятна дата на смъртта му се приема 6 XII, ден, който тържествено се чества и от православни, и от католици.

В българската етническа територия св. Никола е наричан още Рибни или Мокри, тъй като се възприема като господар на морската шир, реките и езерата, на корабоплаването и покровител на моряците и рибарите. Многобройни легенди разказват за спасени от потъване кораби и лодки, за спасени от удавяне моряци и рибари... Във фолклорните представи, когато Господ поделял света, поверил на светеца не само водите, но и зимните стихии, студените ветрове и снега. В цяла България е разпространена вярата, че на Никулден завалява първият сняг, който пада от бялата брада на светеца. Красноречив пример за това е поговорката „Св. Никола пристига на бял кон”. Често св. Никола е описван като крилат юнак, бдящ от височините над кораби и гемии, за да не ги потопят морските юди.

На никулденската трапеза задължително трябва да има риба и то не каква да е, а с люспи, най-вече шаран. Ще си позволя да цитирам класическата никулденска рецепта, описана от Димитър Маринов в етнографското му изследване на Западна България: „Всякоя къща още един ден преди 6 XII си купува риба шаран или ако не би се намерило шарани, то в краен случай си купува друга риба, но само тая риба трябва да бъде с люспи като платика, щука, мряна, а не гола като сома. Рибата трябва да бъде прясна, но когато няма такава, то допуска се и солена.... Тая риба се гужда в кисело тесто и туря се да се опече. Рибата, увита в тестото, е рибнякът, жертвата, която се принася в чест на св. Никола” (Маринов 1984:95). След празничната трапеза се запазва кръстовидната кост от главата на шарана – тя трябва да се съхранява цяла година, тъй като се вярва, че с нея се лекуват различни болести.

След рецептата на класика Маринов ще ви представя още едно традиционно празнично блюдо. По-едър шаран, около 1-2 кг, се изчиства добре, леко се осолява и се пълни със следната смес: ситно се нарязва около 0,5 кг лук и се запържва до златисто, към него се прибавят около 200-300 г обелени орехови ядки, счукани в хаван и сол на вкус. Разрезът на корема се зашива с конец и рибата се пече на фурна в намазана с масло тава, като в тавата се прибавя още около половин кг едро нарязан лук, вода, и по-голяма бучка краве масло. Вместо лук, може да се сложи ориз или булгур, също поръсени с малко сол.

Сега и моите съвети. Това е традиционната рецепта, удоволствието от приготвянето й ще бъде още по-голямо, ако в нея вложите вашата кулинарна концепция. В тавата за печене към водата можете да добавите бира или бяло вино и няколко дафинови листа, а сместа за пълнежа да облагородите с щипка бял пипер. След като шаранът е опечен, украсявайте. Естетически сервираното блюдо е радост и за очите – фигурите от лимони и пресни краставици също са в рамките на познатото, съветвам ви да пробвате с парченца от ананас и зелени маслини. Не забравяйте чесъна, според мен той е задължителна добавка към речната риба. Вариантите са много: можете да го добавите счукан в плънката; да ползвате чесново брашно или предлаганите на пазара чеснови сосове. Предлагам ви една страхотна идея – измийте добре 5-6 глави чесън и цели, заедно с люспите, ги сложете в тавата. Уверявам ви, че така изпеченият чесън има великолепен вкус. Можете да пробвате и една традиционна за Източна България чеснова паста: надробете 3-4 филии сух хляб (без корите), към тях прибавете няколко скилидки счукан чесън, кафена чашка олио (разбира се, зехтинът е за предпочитане), сол на вкус и бъркайте докато се получи хомогенна смес. Не забравяйте украсата, съветът ми е магданоз и черни маслини. Да ви е сладко! Честито на именниците: Никола, Николай, Николина, Нена, Нина, Нено, Нино, Кольо.