Църквата "Свети Николай" се намира на самото Таксим тепе в град Пловдив, на около 70-80 м западно от църквата "Света Богородица". Тя е параклис към катедралната църква. Предполага се, че била строена по времето на българския владетел Иван Александър някъде около 1355 г. и още тогава била посветена на Свети Николай. За тази стара църква споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато той посетил града при своите пътешествия из Балканите.
Сегашната сграда на параклиса датира от 1835 г., когато била съградена с дарени средства от пловдивския възрожденец Вълко Тодоров Чалъков, който живеел съвсем близо до храма. Параклисът "Св. Никола" представлява малка еднокорабна базилика с една абсида и размери 17,5 м на 9,80 м на 6 м. Иконите в храма са изписани от възрожденските живописци Захари Зограф и Димитър Зограф, а на иконостаса има и една сравнително малка икона на Свети Николай, чийто автор бил Христо Димитров – бащата на Захари Зограф, който бил един от най–тачените български художници в началото на ХІХ в.
Поради стръмния и скалист терен, на който се намира храмът, притворът му е от северната страна, а не от западната, както обикновено се строят църквите. Абсидата е петстенна. Иконостасът на параклиса е от старата съборена църква, поради което той е най–старият иконостас в Пловдив. Датира от 1733 г. и е с интересна и оригинална старинна резба.
