Свети Никола (Вуково)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ | |
 | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Вуково |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Дупнишко |
| Изграждане | XVI век |
| Статут | недействащ храм, паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ е късносредновековна българска църква в село Вуково, община Бобошево, област Кюстендил.
Църквата се намира на около 2 км южно от селото, в дълбок и труднодостъпен дол, при старите селски гробища. Еднокорабна, едноапсидна, триконхална църква, без притвор, с плитка арка на западната фасада, с външни размери 4,43 Х 2,75 м. Сводът е полуцилиндричен. В конхите са прорязани малки тесни прозоречни отвори. Изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Покривното покритие е от нацепени каменни плочи. Църквата е полувкопана в земята. Цялата вътрешност е била изписана, а също и арката на западната стена. От стенописите са останали частични фрагменти. Църквата е построена през XVI в., от който период е и запазения живописен слой. Времето и невежеството са нанесли върху стенописите тежки повреди и от тях са запазени само незначителни фрагменти.
Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).
Църквата носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 – 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. През средновековието мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес.
В България денят на светеца – Никулден, се празнува на 6 декември.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Божков, Атанас, – За някои забравени паметници на българската монументална живопис от XVI в. Стенописите във Вуково, сп. Изкуство, 1964 г., кн.9 – 10, с.47 – 56;
- Василиев, Асен, – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма., В: Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с.153;
- Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.14;
- Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, с.110;
